Щастлива съм, много щастлива!
Щастлива да зная сега,
че тук, под небето те има -
мъжът, който беше мечта!
Защото успях да достигна
до твоята светла звезда,
блестяща от мъдрост и сила -
щастлива съм и за това!
Щастлива съм, че ме покани
да вляза във твоя уют
през тежки врати от желание,
а вътре - приятелски скут!
А вътре - неясна надежда,
стремеж и копнежи видях...
Защо позволи ми да гледам?
Не стига ли, дето мечтах?
Сега зная точно какво е
това, дето никога аз
не ще нарека само мое,
не ще пожелая на глас.
Сега вече всичко разбирам -
от хубост най-много боли,
но благодарна съм, че те има -
теб - образ от моите мечти!
© Анита Габровска Всички права запазени