1.01.2008 г., 17:21 ч.

Щастие 

  Поезия » Любовна
718 0 5

Щастлива съм, много щастлива!

Щастлива да зная сега,

че тук, под небето те има -

мъжът, който беше мечта!

 

Защото успях да достигна

до твоята светла звезда,

блестяща от мъдрост и сила -

щастлива съм и за това!

 

Щастлива съм, че ме покани

да вляза във твоя уют

през тежки врати от желание,

а вътре - приятелски скут!

 

А вътре - неясна надежда,

стремеж и копнежи видях...

Защо позволи ми да гледам?

Не стига ли, дето мечтах?

 

Сега зная точно какво е

това, дето никога аз

не ще нарека само мое,

не ще пожелая на глас.

 

Сега вече всичко разбирам -

от хубост най-много боли,

но благодарна съм, че те има -

теб - образ от моите мечти!

© Анита Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??