Jan 1, 2008, 5:21 PM

Щастие

  Poetry » Love
930 0 5

Щастлива съм, много щастлива!

Щастлива да зная сега,

че тук, под небето те има -

мъжът, който беше мечта!

 

Защото успях да достигна

до твоята светла звезда,

блестяща от мъдрост и сила -

щастлива съм и за това!

 

Щастлива съм, че ме покани

да вляза във твоя уют

през тежки врати от желание,

а вътре - приятелски скут!

 

А вътре - неясна надежда,

стремеж и копнежи видях...

Защо позволи ми да гледам?

Не стига ли, дето мечтах?

 

Сега зная точно какво е

това, дето никога аз

не ще нарека само мое,

не ще пожелая на глас.

 

Сега вече всичко разбирам -

от хубост най-много боли,

но благодарна съм, че те има -

теб - образ от моите мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...