По вятъра ли прати ми целувки,
та впил е в мен безумно страстни устни,
минавайки, по пътя си помита
стихийно ураганните ми чувства.
Нечакан дъжд за изненада ме застигна,
лицето ми със нежни струйки влюбено погали,
очите си притворих от наслада,
а от ресниците им капчици любов се стичат,
попиват по ръцете ми омайно,
неземни сили вливат във нозете ми.
И тайничко дъгата ми изпрати
мост към сърцето ти - тържество на красотата,
потъвам багрено в хармонията.
Накрая май те улових
в слънчевия лъч върху усмивката ми,
но топлината скри се в облак краткотраен,
ти тъй недостижим си!
-А щастието ли?
То там е, в простите неща,
в малките, но само наши
красиво изживени мигове!
© МИСИЯ Всички права запазени