Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
16.08.2012 г., 9:42 ч.

Щастие 

  Поезия » Друга
508 0 8

 

Щастие

 

Вятър косите ми лудо развява,
яркото слънце блести,
рее се волно душата ми млада –
ангел над мене шепти...

Нещо неистинско щом се събаря
аз съм безкрайно щастлив,
дам ли на някого дух и жарава,
ето ме – истински, жив!

Жаждата, дето я нося в сърцето,
диша и пърха край мен...
Аз си оставам момчето, което
литва в простора зелен.

Южният вятър ми стана приятел –
буен, сърдит и суров –
обич неземна за мен е изпратил –   
вяра, надежда, любов.

 

© Росен Гъдев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??