Щастие
Щастие
Вятър косите ми лудо развява,
яркото слънце блести,
рее се волно душата ми млада –
ангел над мене шепти...
Нещо неистинско щом се събаря
аз съм безкрайно щастлив,
дам ли на някого дух и жарава,
ето ме – истински, жив!
Жаждата, дето я нося в сърцето,
диша и пърха край мен...
Аз си оставам момчето, което
литва в простора зелен.
Южният вятър ми стана приятел –
буен, сърдит и суров –
обич неземна за мен е изпратил –
вяра, надежда, любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
