Щастие
Вятър косите ми лудо развява,
яркото слънце блести,
рее се волно душата ми млада –
ангел над мене шепти...
Нещо неистинско щом се събаря
аз съм безкрайно щастлив,
дам ли на някого дух и жарава,
ето ме – истински, жив!
Жаждата, дето я нося в сърцето,
диша и пърха край мен...
Аз си оставам момчето, което
литва в простора зелен.
Южният вятър ми стана приятел –
буен, сърдит и суров –
обич неземна за мен е изпратил –
вяра, надежда, любов.
© Росен Гъдев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
