Щастие голямо
Днес, във ранна утрин,
ме споходи щастие голямо.
Вървях към ежедневието си скучно,
когато в миг видях една калинка, небрежно кацнала на лявото ми рамо.
Нежност и Любов отдадох й веднага,
тя разходи се напред-назад,
после премести се върху ръката,
с която от вятъра я пазех аз.
Калинчице прекрасна, добре дошла!
Какво накара те така да ме зарадваш
със премяната си красна,
какво накара те връз мен да кацнеш?
Отговор така и не получих.
Но щастието на мен се случи!
И на вас желая го от все сърце,
някоя калинка да погали душата ви с крилце!
Евгения Маринчева
ме споходи щастие голямо.
Вървях към ежедневието си скучно,
когато в миг видях една калинка, небрежно кацнала на лявото ми рамо.
Нежност и Любов отдадох й веднага,
тя разходи се напред-назад,
после премести се върху ръката,
с която от вятъра я пазех аз.
Калинчице прекрасна, добре дошла!
Какво накара те така да ме зарадваш
със премяната си красна,
какво накара те връз мен да кацнеш?
Отговор така и не получих.
Но щастието на мен се случи!
И на вас желая го от все сърце,
някоя калинка да погали душата ви с крилце!
Евгения Маринчева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Маринчева Всички права запазени
))