Щастие има, когато са двама
Пълна с цветя е градинката в двора -
вечен предвестник са на любовта;
те с аромата изпълват простора,
щом ги докосне с дъха пролетта!
* * *
Някога чаках с усмивката ведра,
тази, която бе моя жена...
беше съдбата към другите щедра -
слънце ги грее, мен - бледа луна.
* * *
Дълги години откакто го няма...
ти преживяваш без близък партньор,
щастие има, когато са двама
с огън в огнище и къщичка с двор.
Тъжна е птицата в златната клетка,
без свобода, без другар, светлина...
дните прекарваш в ръцете със плетка -
с вечната грижа за хляб, топлина.
Вечер прибираш се в стаята своя,
без утешител, сама... До кога?
Лягаш в леглото, очакваш покоя...
гледаш в тавана с прикрита тъга.
Спомена жив е, поражда тревога...
Пролет дошла е, но тъжна си ти...
Може би пращаш молитви към Бога.
Господи мили, другар ми прати!
* * *
Ако приятелство днес ти предложа
в някоя среща, случайна на път
и любовта си пред тебе положа,
без да се плаща от хорския съд.
Би ли приела на тези години
с мен да споделиш съдба и живот
и да превърнем в цъфтящи градини,
кътче земя под небесния свод?.
Вечно животът тече... и не спира...
Мъж и жената единна са плът,
тях любовта ги в семейство събира -
двамата редом по пътя вървят...
10 април 2012
("Повеите на любовта" - първа книга)..
Иван Митов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
