10.11.2007 г., 10:40 ч.

Щастие ще сричам... 

  Поезия » Любовна
705 0 4





Защо обсеби мойта същност?
Защо в живота ми влетя?
Усмивката от мен откъсна,
жигоса ме със самота...

Когато после се откривах,
когато търсех синева,
и за въздишка сили сбирах...
Не зная колко ме боля...

За скършен полет стара притча
прегръщам в трудни часове...
Отново щастие ще сричам -
това, на моето дете...













© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжни и силни чувства... разбирам...
  • Толкова е истинско!
  • Благодаря ти, Илия, за съпричастността към моите преживявания ! Този стих писах преди много години в един наистина труден период в моя живот. Преодолях трудностите, а душата ми остана пълна, за щастие !
  • Трудно е. В живота има хубави, но и лоши моменти. Преодолей ги.
Предложения
: ??:??