10.11.2007 г., 10:40

Щастие ще сричам...

Поезия » Любовна

971 0 4

Защо обсеби мойта същност?
Защо в живота ми влетя?
Усмивката от мен откъсна,
жигоса ме със самота...

Когато после се откривах,
когато търсех синева,
и за въздишка сили сбирах...
Не зная колко ме боля...

За скършен полет стара притча
прегръщам в трудни часове...
Отново щастие ще сричам -
това, на моето дете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

viking-kiss (Светла Димитрова)

Тъжни и силни чувства... разбирам...

2012-04-03T00:02:15+03:00
3y3ka (Зузка)

Толкова е истинско!

2007-11-18T13:55:23+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Благодаря ти, Илия, за съпричастността към моите преживявания ! Този стих писах преди много години в един наистина труден период в моя живот. Преодолях трудностите, а душата ми остана пълна, за щастие !

2007-11-11T10:02:55+02:00
4i4obgad (Илия Пандов)

Трудно е. В живота има хубави, но и лоши моменти. Преодолей ги.

2007-11-10T16:40:49+02:00