Nov 10, 2007, 10:40 AM

Щастие ще сричам...

Poetry » Love

967 0 4

Защо обсеби мойта същност?
Защо в живота ми влетя?
Усмивката от мен откъсна,
жигоса ме със самота...

Когато после се откривах,
когато търсех синева,
и за въздишка сили сбирах...
Не зная колко ме боля...

За скършен полет стара притча
прегръщам в трудни часове...
Отново щастие ще сричам -
това, на моето дете...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

viking-kiss (Светла Димитрова)

Тъжни и силни чувства... разбирам...

2012-04-03T00:02:15+03:00
3y3ka (Зузка)

Толкова е истинско!

2007-11-18T13:55:23+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Благодаря ти, Илия, за съпричастността към моите преживявания ! Този стих писах преди много години в един наистина труден период в моя живот. Преодолях трудностите, а душата ми остана пълна, за щастие !

2007-11-11T10:02:55+02:00
4i4obgad (Илия Пандов)

Трудно е. В живота има хубави, но и лоши моменти. Преодолей ги.

2007-11-10T16:40:49+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0