Щастието бяло
Какво е щастието бяло,
дали блестящо огледало,
в което някой без надежда
никога не се оглежда?
Дали не искат да го правят,
дали защото го забравят,
от щастие които се нуждаят,
не го поглеждат и нехаят?
А нашето блестящо, бяло,
самотно, светло огледало
с охота чака всеки ден
да види някой променен.
Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Младенов Всички права запазени
