Какво е щастието бяло,
дали блестящо огледало,
в което някой без надежда
никога не се оглежда?
Дали не искат да го правят,
дали защото го забравят,
от щастие които се нуждаят,
не го поглеждат и нехаят?
А нашето блестящо, бяло,
самотно, светло огледало
с охота чака всеки ден
да види някой променен.
Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.
© Мартин Младенов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
