10.07.2012 г., 17:16

Щастлива

1.2K 0 3

                           Стоя в една омая

                         там в безкрая.

                         В унес съм унесла,

                         своята душа донесла.

                         Сън сънувам, тъй и ходя,

                         скоро ще пребродя.


                         Основно виждам криле

                         на пеперуди,

                         всички ми изглеждат

                         луди.


                         Приятели намям,

                         имам любов голяма.

                         Нищо, нали светът

                         бил за двама.


                         Ясен, бял ден,

                         илюзии всякакви в мен.

                         Черна нощ, красива,

                         а дали съм щастлива?

                       

                        

                      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не се обиждам, разбира се. Приемам критика, хвалби... Аз не смятам, че текстът ми е слаб, той е искрен изблик на душата ми. Не мисля, че винаги трябва да използвам дълги и по-завъртяни изречения, въпреки че умея и това, както се вижда от други мои стихове. Това, че други хора са използвали римата "красив-щастлив" е съвпадение и всеки отговаря за себе си. Лично аз влагам именно в думата "щастлива" най-големия смисъл на цялото стихотворение, която впрочем използвам и за заглавие.
  • Публикувано без редакция. Намирам текстът за слаб, моля не се обиждайте.

    Интересното е, че това е трети пореден текст с невероятната рима "красив(а)-щастлив(а)"...
  • чудя се...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...