Стоя в една омая
там в безкрая.
В унес съм унесла,
своята душа донесла.
Сън сънувам, тъй и ходя,
скоро ще пребродя.
Основно виждам криле
на пеперуди,
всички ми изглеждат
луди.
Приятели намям,
имам любов голяма.
Нищо, нали светът
бил за двама.
Ясен, бял ден,
илюзии всякакви в мен.
Черна нощ, красива,
а дали съм щастлива?
© Боряна All rights reserved.
Аз не смятам, че текстът ми е слаб, той е искрен изблик на душата ми. Не мисля, че винаги трябва да използвам дълги и по-завъртяни изречения, въпреки че умея и това, както се вижда от други мои стихове. Това, че други хора са използвали римата "красив-щастлив" е съвпадение и всеки отговаря за себе си. Лично аз влагам именно в думата "щастлива" най-големия смисъл на цялото стихотворение, която впрочем използвам и за заглавие.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
