10 jul 2012, 17:16

Щастлива 

  Poesía » Filosófica
867 0 3

                           Стоя в една омая

                         там в безкрая.

                         В унес съм унесла,

                         своята душа донесла.

                         Сън сънувам, тъй и ходя,

                         скоро ще пребродя.


                         Основно виждам криле

                         на пеперуди,

                         всички ми изглеждат

                         луди.


                         Приятели намям,

                         имам любов голяма.

                         Нищо, нали светът

                         бил за двама.


                         Ясен, бял ден,

                         илюзии всякакви в мен.

                         Черна нощ, красива,

                         а дали съм щастлива?

                       

                        

                      

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не се обиждам, разбира се. Приемам критика, хвалби... Аз не смятам, че текстът ми е слаб, той е искрен изблик на душата ми. Не мисля, че винаги трябва да използвам дълги и по-завъртяни изречения, въпреки че умея и това, както се вижда от други мои стихове. Това, че други хора са използвали римата "красив-щастлив" е съвпадение и всеки отговаря за себе си. Лично аз влагам именно в думата "щастлива" най-големия смисъл на цялото стихотворение, която впрочем използвам и за заглавие.
  • Публикувано без редакция. Намирам текстът за слаб, моля не се обиждайте.

    Интересното е, че това е трети пореден текст с невероятната рима "красив(а)-щастлив(а)"...
  • чудя се...
Propuestas
: ??:??