10.04.2022 г., 9:47

Щастлива... на глас

1.1K 5 4

Казвам: "Здравей!"... не само на петъци,
поздравявам и зимните дни.
Дишам щастие... животът е пламъци...
в сърцето се ражда и пръска искри.

Не се побирам в нечии стандарти,
не участвам в куп правила.
Не живея с "защото е трябвало",
а с "защото е редно така"!

Не споря със чужди вселени,
не противодействам на нечий юмрук.
Приемам житейски проблеми...
трамплин са ми... скачам... без смут.

А какво ли желая?!... не нищо...
всеки петък е ден като ден.
Моята зимата лъха на чисто...
с вярата, срастнала с мен.

Не очаквам, не чакам, не тръпна...
обортомерът все е на макс.
Дори някъде там да се спъна...
все ще се смея... щастлива... на глас!

 

09.04.2022г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно! Глас и успех,Теодора!
  • Хубав замисъл, да реабилитираш петъка, че и той е ден, като всеки друг. Не случайно се казва, че: "Всеки ден е добър, щом започва с молитва"! Давам ти моя глас и ти желая успех!
  • Теди, добре дошла в предизвикателството за тези като теб, които могат да открият щастието във всеки ден и всяка минута!😘 Продължавай да не участваш " в куп правила" и да не спориш "със чужди вселени", а да оставаш вярна на тази в сърцето си!👍Подкрепям стихотворението и житейската ти позиция!❤️
  • Стихотворение с характер, хареса ми и ти пожелавам успех от сърце!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...