5.05.2007 г., 20:38

Щастливи мигове

1.1K 0 2
  Ти си южният вятър
  аз съм младо дръвче.
  Носиш топлия полъх,
  а аз - цветове.

  Рееш се влюбено
  из целия свят,
  а аз те очаквам
  от утро до здрач. 

  Твой дом е полето
  и небесната шир.
  Моят дом е земята
  и живея във мир.

  Понякога идваш
  тих и невидим,
  изглеждаш смирен
  и банално наивен.

  Друг път бушуваш
  гневен и страшен,
  но винаги топъл
  и малко уплашен.

  Накрая притихваш
  в младите листи
  изпълнен с щастие,
  с любов пречистен.

  А аз застивам
  в топла прегръдка,
  молеща времето
  този миг да не свършва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Равновесие, допълване, хармония!
    Нека времето е благосклонно към теб, за да умножаваш щастливите си мигове!
  • Хубаво стихче!
    Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...