Щастливи мигове
аз съм младо дръвче.
Носиш топлия полъх,
а аз - цветове.
Рееш се влюбено
из целия свят,
а аз те очаквам
от утро до здрач.
Твой дом е полето
и небесната шир.
Моят дом е земята
и живея във мир.
Понякога идваш
тих и невидим,
изглеждаш смирен
и банално наивен.
Друг път бушуваш
гневен и страшен,
но винаги топъл
и малко уплашен.
Накрая притихваш
в младите листи
изпълнен с щастие,
с любов пречистен.
А аз застивам
в топла прегръдка,
молеща времето
този миг да не свършва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
