May 5, 2007, 8:38 PM

Щастливи мигове

  Poetry
1.1K 0 2
  Ти си южният вятър
  аз съм младо дръвче.
  Носиш топлия полъх,
  а аз - цветове.

  Рееш се влюбено
  из целия свят,
  а аз те очаквам
  от утро до здрач. 

  Твой дом е полето
  и небесната шир.
  Моят дом е земята
  и живея във мир.

  Понякога идваш
  тих и невидим,
  изглеждаш смирен
  и банално наивен.

  Друг път бушуваш
  гневен и страшен,
  но винаги топъл
  и малко уплашен.

  Накрая притихваш
  в младите листи
  изпълнен с щастие,
  с любов пречистен.

  А аз застивам
  в топла прегръдка,
  молеща времето
  този миг да не свършва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Равновесие, допълване, хармония!
    Нека времето е благосклонно към теб, за да умножаваш щастливите си мигове!
  • Хубаво стихче!
    Поздрав!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...