May 5, 2007, 8:38 PM

Щастливи мигове

  Poetry
1.1K 0 2
  Ти си южният вятър
  аз съм младо дръвче.
  Носиш топлия полъх,
  а аз - цветове.

  Рееш се влюбено
  из целия свят,
  а аз те очаквам
  от утро до здрач. 

  Твой дом е полето
  и небесната шир.
  Моят дом е земята
  и живея във мир.

  Понякога идваш
  тих и невидим,
  изглеждаш смирен
  и банално наивен.

  Друг път бушуваш
  гневен и страшен,
  но винаги топъл
  и малко уплашен.

  Накрая притихваш
  в младите листи
  изпълнен с щастие,
  с любов пречистен.

  А аз застивам
  в топла прегръдка,
  молеща времето
  този миг да не свършва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Равновесие, допълване, хармония!
    Нека времето е благосклонно към теб, за да умножаваш щастливите си мигове!
  • Хубаво стихче!
    Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...