5 мая 2007 г., 20:38

Щастливи мигове

1.1K 0 2
  Ти си южният вятър
  аз съм младо дръвче.
  Носиш топлия полъх,
  а аз - цветове.

  Рееш се влюбено
  из целия свят,
  а аз те очаквам
  от утро до здрач. 

  Твой дом е полето
  и небесната шир.
  Моят дом е земята
  и живея във мир.

  Понякога идваш
  тих и невидим,
  изглеждаш смирен
  и банално наивен.

  Друг път бушуваш
  гневен и страшен,
  но винаги топъл
  и малко уплашен.

  Накрая притихваш
  в младите листи
  изпълнен с щастие,
  с любов пречистен.

  А аз застивам
  в топла прегръдка,
  молеща времето
  този миг да не свършва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Равновесие, допълване, хармония!
    Нека времето е благосклонно към теб, за да умножаваш щастливите си мигове!
  • Хубаво стихче!
    Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...