5 мая 2007 г., 20:38

Щастливи мигове

1.1K 0 2
  Ти си южният вятър
  аз съм младо дръвче.
  Носиш топлия полъх,
  а аз - цветове.

  Рееш се влюбено
  из целия свят,
  а аз те очаквам
  от утро до здрач. 

  Твой дом е полето
  и небесната шир.
  Моят дом е земята
  и живея във мир.

  Понякога идваш
  тих и невидим,
  изглеждаш смирен
  и банално наивен.

  Друг път бушуваш
  гневен и страшен,
  но винаги топъл
  и малко уплашен.

  Накрая притихваш
  в младите листи
  изпълнен с щастие,
  с любов пречистен.

  А аз застивам
  в топла прегръдка,
  молеща времето
  този миг да не свършва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Равновесие, допълване, хармония!
    Нека времето е благосклонно към теб, за да умножаваш щастливите си мигове!
  • Хубаво стихче!
    Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...