Щастливи са невежите
Ветровете гонят
дъждовете,
затова все на криво вали ми в очите.
Истината винаги остава
на края,
на дъното
на чашата,
горчиво изпита.
Думите в апострофи
се отнасят за мене.
Сълзите ми винаги са кървави.
Преди да заплача -
дера си страните.
Душата от омерзение трепери,
а не защото и е студено.
Изпих си пиенето.
Облизах чашата.
Отвътре.
Благодаря!
Не ми предлагай друга:
и тази стига ми,
за да знам -
щастливи са невежите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
