Ветровете гонят
дъждовете,
затова все на криво вали ми в очите.
Истината винаги остава
на края,
на дъното
на чашата,
горчиво изпита.
Думите в апострофи
се отнасят за мене.
Сълзите ми винаги са кървави.
Преди да заплача -
дера си страните.
Душата от омерзение трепери,
а не защото и е студено.
Изпих си пиенето.
Облизах чашата.
Отвътре.
Благодаря!
Не ми предлагай друга:
и тази стига ми,
за да знам -
щастливи са невежите.
© Киара All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
