"Щастливка"
Любовта зашлеви ми плесница,
зачерви ми бузата и заболя,
сълза се скри във малката зеница
и през нея във душата ми се вля.
Пред нея, мислеше, че ще заплача,
очакваше мига си на възход,
ако това била е нейната задача,
не бе избрала верния подход.
Понасях думи - от оръжие откати,
оставаха по тялото ми синини,
не ме побраха никакви стандарти -
и цяла съм, не се превърнах в руини.
Какво като отвътре ще съм рана,
ще сложа на лицето си усмивка
и макар със мъката едвам побрана,
ще казват хората: "Каква щастливка!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
