22.08.2007 г., 16:59 ч.

"Щастливка" 

  Поезия
741 0 13

Любовта зашлеви ми плесница,
зачерви ми бузата и заболя,
сълза се скри във малката зеница
и през нея във душата ми се вля.


Пред нея, мислеше, че ще заплача,
очакваше мига си на възход,
ако това била е нейната задача,
не бе избрала верния подход.


Понасях думи - от оръжие откати,
оставаха по тялото ми синини,
не ме побраха никакви стандарти -
и цяла съм, не се превърнах в руини.


Какво като отвътре ще съм рана,
ще сложа на лицето си усмивка
и макар със мъката едвам побрана,
ще казват хората: "Каква щастливка!"

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??