Aug 22, 2007, 4:59 PM

"Щастливка" 

  Poetry
739 0 13

Любовта зашлеви ми плесница,
зачерви ми бузата и заболя,
сълза се скри във малката зеница
и през нея във душата ми се вля.


Пред нея, мислеше, че ще заплача,
очакваше мига си на възход,
ако това била е нейната задача,
не бе избрала верния подход.


Понасях думи - от оръжие откати,
оставаха по тялото ми синини,
не ме побраха никакви стандарти -
и цяла съм, не се превърнах в руини.


Какво като отвътре ще съм рана,
ще сложа на лицето си усмивка
и макар със мъката едвам побрана,
ще казват хората: "Каква щастливка!"

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??