Ще
"Пази сърцето си, аз свойто не опазих.
Превърнах себе си в това, което мразех"
Остава ми капка душа
и после изтича в канала...
Преди да изплача на глас
мига, в който съм слаба.
А после ще тръгна натам -
към теб,
но без основна посока...
И пак ще те срещна
(може би сам)
затворен отново в карфичена клетка.
Ще отворя тогава наивно очи
с надежда да видя за кратко дъгата,
но огън отвътре ще я изгори,
ще стане на пепел в краката...
Ще я стъпча отново,
без капчица срам,
ще тръгна по пътя на вятър.
Ще бутам, ще мачкам, а после не знам -
ще пия, ще искам, ще чакам...
Ще ме подминеш презрително пак,
ще ме намразиш, че станах такава.
Без явни въпроси -
защо или как -
ще ме оставиш да бъда все слаба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
