15.03.2009 г., 20:24

Ще бъда...

749 0 1




                 Ще бъда...



Ще бъда твоята надежда, твоята мечта.

Ще бъда твоята светлина до края на деня.

Ще бъда твоят дъх, когато дишаш.

Ще бъда твоите очи, за да виждаш.

Ще бъда твоите сълзи, когато тъжиш.

Ще бъда пътя, по който смело вървиш.

Ще бъда това, от което имаш нужда.

Ще бъда този, който вечно те събужда.

Ще бъда твоето единствено успокоение.

Ще бъда твоето най-голямо вълнение.

Ще бъда да! Ще бъда до теб, за да те прегръщам.

Ще те държа в прегръдките си и няма да те пускам.

Ще бъда твоята усмивка, твоят смях.

Ще бъда твоят герой, за да не те е страх.

Ще те хвана с ръцете си, когато падаш.

Ще бъда сърцето ти, за да обичаш и даваш.

Ще бъда споменът в твоето съзнание.

Ще бъда твоето тайно покаяние.

Ще бъда твоята звезда и пътя ще ти показвам.

Ще те държа за ръка в съня и ще те предпазвам.

Ще бъда твоята кръв, когато сърцето ти кърви.

Ще бъда твоята рана, за да не те боли.

Ще бъда слънцето през твоя ден.

Ще бъда и луната за да си със мен.

Ще бъда вятърът в твоите коси.

Ще изпия твоята мъка с моите очи.

Ще бъда твоята любов, защото те обичам.

А ти ще бъдеш думите които изричам.

Ще бъда причината, за да живееш.

Ще бъда любовта, по която ще копнееш.

Ще бъда всичко за теб, за да ме обичаш.

Ще бъда твоята молитва, в която нощем се вричаш.

Ще бъда в твоя кошмар, за да те спася.

Ще бъда до теб... за теб... за любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...