25.08.2023 г., 9:06

Ще бъда

1.4K 5 5

      

               Ще бъда…

 

Ще бъда любовта, която те докосва,

ще бъда утрото на твоя ден,

сълза от обич – искрена, красива, нежна,

във песен звучна твой любим рефрен.

 

Ще бъда слънцето, което се усмихва

и дава радост, светлина, живот,

ще бъда блясъка на твоята надежда

и щастие под този небосвод.

 

Ще бъда болката в очите ти любими

и трепета на идващата нощ,

ще бъда всички спомени незабравими,

окъпани във лунния разкош.

 

Ще бъда твоето желание във синьо –

с цвета, събудил морските вълни,

защото всяко чувство в мен красиво

се ражда първо в твоите очи.

                      Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Kalia1117 (Лили Вълчева) и Spring_sunrise (Кремена Арменчева), много благодаря!
  • Мария, красива е поезията ти! Грабна ме като морска вълна!
    "Ще бъда твоето желание във синьо –
    с цвета, събудил морските вълни,
    защото всяко чувство в мен красиво
    се ражда първо в твоите очи."
  • “ защото всяко чувство в мен красиво
    се ражда първо в твоите очи”

    Еха, това е много прекрасно!
  • zelenaradost (Милена Френкева), много благодаря!
  • Красива, нежна поезия

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...