Ще бъда там, където не очакваш,
във всяка фибра, спора, гъба,
по всичко твое ще полепна,
и винаги до теб ще бъда.
Ще бъда скрит дори и в прахоляка,
който предизвиква те да кихаш,
ще съм притихнал там, ще чакам,
отново и отново да ме вдишваш.
Ще бъда в хладката вода,
когато летен душ си вземаш,
ще се стичам по лице ти, по гърба,
чрез кожата си в теб ще ме поемаш.
Ще бъда скрит във подарено цвете,
с листенцата му ще те милвам,
и потънал в мекотата на ръцете,
във дланите ти тихичко ще се усмихвам.
Ще бъда там, където не очакваш,
дори във захарта, подслаждаща кафето
и с всяка глътка част от мен ще вземаш
и ще се смесвам със кръвта в сърцето.
Ще бъда там, ще бъда винаги до тебе,
дори когато се въртиш във нощ безсънна,
ще те завивам, дълго ще те гледам
и ще ти пея тихичко, дорде се съмне.
Ще бъда там, където не очакваш,
навсякъде, по всяко време,
когато радваш се, когато се разплакваш,
ще бъда винаги до тебе.
© Деян Димитров Всички права запазени