Ще бъде...
Когато гледам най-красивите лица,
отново ужасът обзема ме,
под ноктите полазва...
Когато гледам най-щастливите деца,
изпитвам чувството за нереалност.
Обречена е красотата на идващите дни
от водопадите на идната разплата.
Обречени са нощите,
белязани от ярки мравешки очи...
Безбройни мравки тихо пропълзяват,
обграждат ни, покриват нашите тела -
невидими вестители на здрача.
Как искам да ви известя, любими мои същества,
за предстоящото...за страшната разправа.
Но кой ще ми повярва...кой...?
И по-добре е да не знаете часа.
Деня да не узнавате, защото,
небето ще се сипе върху вас
оплетено в безбройните посоки.
А хоризонтът- кратер ще изригне
до най-високи небеса...
До най-високото небе ще стигне.
Палачите ще падат после върху вас
с наточените гилотини.
Ще бъде сеч, ще бъде мор
и той ще трае хиляди години.
Тогава си спомнете,
че някога живеехте щастливо,
но хленчехте за повече блага.
Не оценихте своя Carpe Diem
и недостойни затова
не ще се преродите никога,
а с вас и вашите деца.
Ще скитате в пространствата мистични
самотни сенки, на гребена на вакуумна вълна,
отломки на самата вечност...
Очите ви ще бъдат миди
погребани под пясъка в брега,
над който
прокълната от времето вода
ще се разбива в тъмната безбрежност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
