Ще бъде...
Зараствах те.
Разбрах и празнотата.
(с някой)
Преглътнах я за обич.
Премислих я.
Отхвърлих себе си.
От недостатъчност
пресрещна ни,
предчувствие
под изтънялото небе -
ще бъде кратко.
И няма да ти стигна.
И няма да съм днес...
Онази трудна близост
и много бивша вярност.
Пред нас са прагове
и време.
Зад нас - лица, фасади
и познатост.
Дали не губим,
за да се намерим?! Късни.
Дланни.
Претърсени
от толкова надежди,
по погледа порязва сивотата.
По устните
гори една презряла жажда.
(ще бъдем кратки)
Нали се губим,
за да ни намерят! Някога.
Да бъдем Рамото.
Да бъдем Раната,
Солта.
Да бъдем онова, което имаме...
И апострофирали
великото преструване,
без роли,
без финал, поклон, букет,
въздишки,
салон, препълнен,
екнещ в
сухота и
близост, толкова далечна,
признавам ти
(ще бъда кратка) -
Не се научих!
Не се научих на „сама"
със някой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
