Понякога съм остър трън в петите.

И камъче в любимите обувки. 

Характера ли? Не, не питай! 

(Стремя се да е адска скука.)

Защото иначе съм бурен вятър.

Ще се наложи цял да ме завръщаш, 

понеже някога парчета няма, 

от туй сърце, (по смелост - мъжко.) 

Опитомявам буйните пожари. 

До тлеещ пламък на свещица. 

А тебе денонощно ще те паля, 

(ще гаснеш с влага дето ще изтича.) 

Все още ти минавам пътя,

като проклета черна котка.

Дали ще ме съзреш във тъмното

или ще стъпиш криво в локва -

Ти знай, че Аз съм! Сянката от минало. 

Вълнуваш ме болезнено все още. 

Ще разбереш, че всъщност ме е имало, 

когато си припомняш с мене нощите. 

Когато си постелиш с тишина 

и никой, никъде не те помисля - 

тогава ще си ничия. Сама. 

И непотребна, колкото безсмислена... 

Ще чуваш с крясък своето дихание 

и ще се вслушваш как ме няма. Никъде. 

Не ще си мое обожание, 

и моето вълшебство, приказно... 

Наистина ще разбереш, ужасно късно, 

че бях единствената ти любов и дом. 

Плътта ми ще се смеси с черна пръст. 

Заплачеш ли, от кал ще се родя отново. 

Ала недей! Ще бъда адски лош. 

(О, много повече, отколкото преди!) 

Покоят - гъст, че да го режеш с нож. 

Сложи ми кръст! И просто ме помнѝ... 

Danny Diester 

(Стихопат.)