И все пак
За любовта ни няма да ни хвалят!
Венеца трънен вместо туй ще сложат!
Не ни е нужна тяхната похвала!
Да ни оставят само, ако може!...
Да ни съчувстват ли?!...Недей да вярваш!...
Те ниския си ръст не ще надскочат!...
Мълвата винаги ще изпреварва,
към нас те обвиняващо ще сочат!...
И с поглед завистливо ще ни спъват,
със злобен шепот ще ни заклеймяват...
На кръста любовта ни ще разпъват!...
Ще удрят тежко, няма да прощават!...
Ще бъдем грешници, ще сме на кръста!...
Те с думи ще коват, а не с пирони!...
И все пак любовта ни ще възкръсне,
макар и преродена като спомен!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
