Роби (Роберт) Роби (Роберт)
157 511
Aug 27, 2018, 9:14 AM

И все пак

  Poetry » Love
1.2K 18 15

За любовта ни няма да ни хвалят!

Венеца трънен вместо туй ще сложат!

Не ни е нужна тяхната похвала!

Да ни оставят само, ако може!...

 

Да ни съчувстват ли?!...Недей да  вярваш!...

Те ниския си ръст не ще надскочат!...

Мълвата винаги ще изпреварва,

към нас те обвиняващо ще сочат!...

 

И с  поглед  завистливо ще ни спъват,

със злобен шепот  ще ни заклеймяват...

На кръста любовта ни ще разпъват!...

Ще удрят тежко, няма да прощават!...

 

Ще бъдем грешници, ще сме на кръста!...

Те  с  думи ще коват, а не с пирони!...

И  все пак любовта ни  ще възкръсне,

макар и  преродена  като спомен!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0