19.07.2017 г., 19:15

Ще бъдеш ли готов

1.1K 7 35

Накрай Света ако застана,
ще чуеш ли от там любовния ми зов.
Ще превържеш ли във мен кървяща рана. 
Кажи... защо мълчиш, Любов. 

 

Ако с гръб сред хиляди застана,
ще познаеш ли коя съм аз. 
Дяволът ако поиска ми да му пристана,
ти ще бъдеш ли готов, за битка като таз'.

 

Ако всяка сутрин те забравям
и дори не помня кой си 

ще искаш ли при тебе да оставам.
Ще ми припомняш ли, че мой си. 

 

Ако утре слънцето го няма, 
за мен ще създадеш ли ново. 
Ако попаднала съм нейде в яма, 
ти ще ме откриваш ли отново. 

 

Навярно искам много, зная. 
Но за мен това е любовта. 
Истинският мъж, докрай се бори.
Щом казал е веднъж...
— Обичам те! На някоя жена. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надявам се, че си добре където и да си! И аз те прегръщам!
  • Благодаря ти много, Пепи,
    за всеки твой коментар.
    Радвам се, че си харесала стихчетата ми, които съм писала докато те нямаше.
    Извиниме, че чак сега отговарям.
    Поздрави, Пепче.
    Прегръщам те
  • Трябва да е готов! Великолепно е, Вили!
  • Хубаво!
  • Влади, Йонче, благодаря ви много.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...