Ако утре тръгна по пътища прашни,
през мъгли, ветрове и бури страшни,
ще бъдеш ли мой приятел верен,
ще делиш ли с мен този път черен?
И какво ли накрая ще ни чака,
там, де нашия часовник тиктака?
Дали ще е радост или люти сълзи,
сива мъгла или светли лъчи?
Няма значение утрешният ден,
стига само ти да си до мен,
да чувствам твойта топлина
и да зная, че не съм сама!