Повикай ме, когато ти е трудно
Ще дойде ден, мен няма да ме има,
но той - животът, ще върви напред.
Във труден час във стих ти потърси ме
и аз отново ще съм редом с теб!...
И пак ще стъпваме в тревите росни
на летния, отскоро буден ден,
със поглед нежен аз ще те докосвам,
а ти, безмълвна, ще се сгушваш в мен!...
И двамата ще поздравим зората,
целунати от първите лъчи,
ще грейнат върховете на гората,
а музика в душите ще звучи!...
Денят ни пак ще бъде празник светъл -
от миналото спомен възкресен,
и надалеч в гората ще отеква
любовен стих, на тебе посветен!...
А вечер късно ще броим звездите,
мечтите ще изпращаме към тях,
във мрака късни птици ще прелитат
и ще ехти щастливият ти смях...
И, омагьосани, накрая ще притихнем
на любовта в магичната й власт...
Наоколо животът в миг ще стихне
и времето ще спре заради нас!...
Във утрото, когато се събудиш,
че сън било е, ти ще разбереш...
Повикай ме, когато пак е трудно -
ще бъда тук, да знам, че си добре!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
