Ще дойдеш, знам - едва когато
съм хванал пътя към покоя си. 
Не ме посрещна, но ще ме изпратиш, 
в деня, във който ще си вечно моя. 
Тогава няма кой да те открадне! 
Аз, цяла ще те взема в мене. 
Очите ми ще те поглъщат жадно, 
за да те помня два живота време... 
Но, моля те! Ела по-рано, чуваш ли!? 
Когато ставам още за обичане
и мога денонощно да бленувам, 
в любов към теб да се кълна и вричам... 
Ще дойдеш знам - едва когато 
годините ще ме превърнат в нищо. 
В една пречупена от болки, младост, 
във тяло със душа - излишна... 
Аз знам, че си уплашена до смърт, 
но идвай, че страхът е смърт голяма! 
Ще разбереш, че без любов сме просто плът. 
Ще разбереш, когато мойта плът я няма... 

Danny Diester 
(Стихопат.)