Ще достигнат
ЩЕ ДОСТИГНАТ
Зная, ще остана извън кориците на книгите.
Много пъти правех опит за летене неуспешен.
Летях, но кацах на погреби военни по дигите.
С криле опърлени се мятах в листата безутешно.
Трупах ги - пера, листа и прах в нелепо безредие.
Изгарях ги в часове прокълнати на черна клада.
Но тези проклети, покълнали в душата четириредия
в ума ми растяха като цветна палитра, балада.
Сега не трупам листа смачкани край себе си.
Пиша ей така, направо в „Текстови“ на лаптопа.
Плача, усмихвам се даже критично над мене си.
Трия, пак пиша, накрая дори името си цопвам.
Изплаквам безброй много души, както и своята.
Обхождам света побъркан с виждащи очи,
мръсотиите пречиствам през сърцето си, моето
и кълна пораства, тихо мълви, или ядно крещи.
Пускам ги, от ръка – на ръка, както някога писани
папируси са се преписвали, за да достигнат до сърца
с любов към поезията от Бога духовно орисани,
до очи, на които може да капне солено горчива сълза.
Така ще достигат от сърца до сърца, от жадни души
до други по-жадни. От моята кръв ще им прелея.
Ако само на един човек душата болна се спаси,
ще крещя от радост преди напълно да занемея.
28 09 2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
