ЩЕ ДОСТИГНАТ

Зная, ще остана извън кориците на книгите.
Много пъти правех опит за летене неуспешен.
Летях, но кацах на погреби военни по дигите.
С криле опърлени се мятах в листата безутешно.

Трупах ги - пера, листа и прах в нелепо безредие.
Изгарях ги в часове прокълнати на черна клада.
Но тези проклети, покълнали в душата четириредия
в ума ми растяха като цветна палитра, балада.

Сега не трупам листа смачкани край себе си.
Пиша ей така, направо в „Текстови“ на лаптопа.
Плача, усмихвам се даже критично над мене си.
Трия, пак пиша, накрая дори името си цопвам.

Изплаквам безброй много души, както и своята.
Обхождам света побъркан с виждащи очи,
мръсотиите пречиствам през сърцето си, моето
и кълна пораства, тихо мълви, или ядно крещи.

Пускам ги, от ръка – на ръка, както някога писани
папируси са се преписвали, за да достигнат до сърца
с любов към поезията от Бога духовно орисани,
до очи, на които може да капне солено горчива сълза.

Така ще достигат от сърца до сърца, от жадни души
до други по-жадни. От моята кръв ще им прелея.
Ако само на един човек душата болна се спаси,
ще крещя от радост преди напълно да занемея.

28 09 2015