Сега? Ох, днес не мога,
но утре ще опитам.
Забравих, пак зает съм,
улисън в своя ритъм.
Във плен на битието
като роботи ходим,
а вечер с питието
в мислите си бродим.
Все времето не стига,
виновно е за всичко.
Ще го направя после,
изчакай ме мъничко...
И тъй минават дните,
забравяме мечтите.
© Мом Всички права запазени