12.10.2008 г., 17:41 ч.

"Ще го преживея! Аз го мога!" 

  Поезия
732 0 4
Писна ми да преживявам,
като отрова, във вените забита.
От мъка паднала да се изправям,
като игла, ръката ми пробила.

А мисълта, отвързана по залез,
кланя се отново на всички богове.
По дяволите проклетата ненавист.
По дяволите! Боже, прости всичките ми грехове.

Прекръствам се на сън. И плача.
И пак се будя нощем от въздишки.
Избягах ли? А избяга ли палача?
Убиеца, хванете го! Къде си ти, Всевишни?

А малкото момиче къде избяга, Боже?
Помниш ли го? Търсеше те сред звездите?
Аз помня как в скута си иконата положи,
говореше, помня, за мечтите...

А после времето открадна толкоз много.
И въжето през възела се скъса.
"Ще го преживея! Аз го мога!" -
и сълзи закапаха в уличката глуха.

И молеха очите на раздяла,
помня, молеха за малко нежност.
А в пулса си приела проклетата вселена, цяла,
продавах усмивки за мъничко надежда...

А надеждата откраднала ми бе ръцете,
когато други две търсиха ме прималели, 
тогава, помня, отиде си детето,
плачеше за загубата от толкова раздели.

И всичко изгуби се по пътя на нечие "мълчи".
Падна куршумът в отворена, кървяща рана...
Обичта завърши с пътека от сълзи...
Влакът тръгна. Остана само перонът и пустата гара.

© Ди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Създала си бисер, обвит в тъга! Сърдечни поздрави!
  • "Прекръствам се на сън. И плача.
    И пак се будя нощем от въздишки.
    Избягах ли? А избяга ли палача?
    Убиеца, хванете го! Къде си ти, Всевишни?" Ей това страшно ми хареса! Поздравления!
  • Много емоционален стих!Поздрави!!!
  • Великолепие!!!
Предложения
: ??:??