"Ще го преживея! Аз го мога!"
Писна ми да преживявам,
като отрова, във вените забита.
От мъка паднала да се изправям,
като игла, ръката ми пробила.
А мисълта, отвързана по залез,
кланя се отново на всички богове.
По дяволите проклетата ненавист.
По дяволите! Боже, прости всичките ми грехове.
Прекръствам се на сън. И плача.
И пак се будя нощем от въздишки.
Избягах ли? А избяга ли палача?
Убиеца, хванете го! Къде си ти, Всевишни?
А малкото момиче къде избяга, Боже?
Помниш ли го? Търсеше те сред звездите?
Аз помня как в скута си иконата положи,
говореше, помня, за мечтите...
А после времето открадна толкоз много.
И въжето през възела се скъса.
"Ще го преживея! Аз го мога!" -
и сълзи закапаха в уличката глуха.
И молеха очите на раздяла,
помня, молеха за малко нежност.
А в пулса си приела проклетата вселена, цяла,
продавах усмивки за мъничко надежда...
А надеждата откраднала ми бе ръцете,
когато други две търсиха ме прималели,
тогава, помня, отиде си детето,
плачеше за загубата от толкова раздели.
И всичко изгуби се по пътя на нечие "мълчи".
Падна куршумът в отворена, кървяща рана...
Обичта завърши с пътека от сълзи...
Влакът тръгна. Остана само перонът и пустата гара.
като отрова, във вените забита.
От мъка паднала да се изправям,
като игла, ръката ми пробила.
А мисълта, отвързана по залез,
кланя се отново на всички богове.
По дяволите проклетата ненавист.
По дяволите! Боже, прости всичките ми грехове.
Прекръствам се на сън. И плача.
И пак се будя нощем от въздишки.
Избягах ли? А избяга ли палача?
Убиеца, хванете го! Къде си ти, Всевишни?
А малкото момиче къде избяга, Боже?
Помниш ли го? Търсеше те сред звездите?
Аз помня как в скута си иконата положи,
говореше, помня, за мечтите...
А после времето открадна толкоз много.
И въжето през възела се скъса.
"Ще го преживея! Аз го мога!" -
и сълзи закапаха в уличката глуха.
И молеха очите на раздяла,
помня, молеха за малко нежност.
А в пулса си приела проклетата вселена, цяла,
продавах усмивки за мъничко надежда...
А надеждата откраднала ми бе ръцете,
когато други две търсиха ме прималели,
тогава, помня, отиде си детето,
плачеше за загубата от толкова раздели.
И всичко изгуби се по пътя на нечие "мълчи".
Падна куршумът в отворена, кървяща рана...
Обичта завърши с пътека от сълзи...
Влакът тръгна. Остана само перонът и пустата гара.
© Ди All rights reserved.
