23.12.2010 г., 20:48

Ще има дом, където...

1.1K 0 9

Във Празничната нощ ще има дом,

във който за слугите няма отдих.

Те трябва да пристигат със поклон

и всичките заръки да запомнят.

 

Да наклоняват лекичко глава,

когато господарят нещо казва.

Да имат сръчност, такт и бързина.

Особено са нужни, щом е празник.

 

Умора ли? Че тя не е за тях.

Освен на всичко – затова им плащат.

И щом дочуят: ох или пък ах,

тогава могат пътя си да хващат.

 

Тогава  идва онзи миг желан.

Не става реч за тях. За господата.

Подаръци във лъскав целофан,

възторзи до безкрай. И тъй нататък.

 

Свободни са и нека да вървят,

където искат (ако още могат).

Защото тази нощ е и за тях -

слугите, от постройката на двора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благородна и състрадателна душа носиш, мила Люси...
    натъжи ме, докосна душата ми...сърдечно.
  • Честито Рождество Христово, приятелю! Радвам се, че се спря, за да оставиш топлинката си! Бъди щастлив, Ангелче!
    ---
    Нина, благодаря ти, мила! Честито Рождество Христово! До нови срещи!
  • Честито Рождество Христово, Люси!
    Поздравявам те за стойностните стихове!
    Весели празници ти желая!
  • Мили момичета, Галя и Ивон - благодаря ви за топлите коментари! Честито Рождество Христово! Нека е мир и любов в сърцата ви!
  • Замислящ стих!Натъжих се!С поздрав и весели празници!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...