23.12.2010 г., 20:48

Ще има дом, където...

1.1K 0 9

Във Празничната нощ ще има дом,

във който за слугите няма отдих.

Те трябва да пристигат със поклон

и всичките заръки да запомнят.

 

Да наклоняват лекичко глава,

когато господарят нещо казва.

Да имат сръчност, такт и бързина.

Особено са нужни, щом е празник.

 

Умора ли? Че тя не е за тях.

Освен на всичко – затова им плащат.

И щом дочуят: ох или пък ах,

тогава могат пътя си да хващат.

 

Тогава  идва онзи миг желан.

Не става реч за тях. За господата.

Подаръци във лъскав целофан,

възторзи до безкрай. И тъй нататък.

 

Свободни са и нека да вървят,

където искат (ако още могат).

Защото тази нощ е и за тях -

слугите, от постройката на двора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благородна и състрадателна душа носиш, мила Люси...
    натъжи ме, докосна душата ми...сърдечно.
  • Честито Рождество Христово, приятелю! Радвам се, че се спря, за да оставиш топлинката си! Бъди щастлив, Ангелче!
    ---
    Нина, благодаря ти, мила! Честито Рождество Христово! До нови срещи!
  • Честито Рождество Христово, Люси!
    Поздравявам те за стойностните стихове!
    Весели празници ти желая!
  • Мили момичета, Галя и Ивон - благодаря ви за топлите коментари! Честито Рождество Христово! Нека е мир и любов в сърцата ви!
  • Замислящ стих!Натъжих се!С поздрав и весели празници!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...