23.12.2010 г., 20:48

Ще има дом, където...

1.1K 0 9

Във Празничната нощ ще има дом,

във който за слугите няма отдих.

Те трябва да пристигат със поклон

и всичките заръки да запомнят.

 

Да наклоняват лекичко глава,

когато господарят нещо казва.

Да имат сръчност, такт и бързина.

Особено са нужни, щом е празник.

 

Умора ли? Че тя не е за тях.

Освен на всичко – затова им плащат.

И щом дочуят: ох или пък ах,

тогава могат пътя си да хващат.

 

Тогава  идва онзи миг желан.

Не става реч за тях. За господата.

Подаръци във лъскав целофан,

възторзи до безкрай. И тъй нататък.

 

Свободни са и нека да вървят,

където искат (ако още могат).

Защото тази нощ е и за тях -

слугите, от постройката на двора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благородна и състрадателна душа носиш, мила Люси...
    натъжи ме, докосна душата ми...сърдечно.
  • Честито Рождество Христово, приятелю! Радвам се, че се спря, за да оставиш топлинката си! Бъди щастлив, Ангелче!
    ---
    Нина, благодаря ти, мила! Честито Рождество Христово! До нови срещи!
  • Честито Рождество Христово, Люси!
    Поздравявам те за стойностните стихове!
    Весели празници ти желая!
  • Мили момичета, Галя и Ивон - благодаря ви за топлите коментари! Честито Рождество Христово! Нека е мир и любов в сърцата ви!
  • Замислящ стих!Натъжих се!С поздрав и весели празници!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....