23.12.2010 г., 20:48

Ще има дом, където...

1.1K 0 9

Във Празничната нощ ще има дом,

във който за слугите няма отдих.

Те трябва да пристигат със поклон

и всичките заръки да запомнят.

 

Да наклоняват лекичко глава,

когато господарят нещо казва.

Да имат сръчност, такт и бързина.

Особено са нужни, щом е празник.

 

Умора ли? Че тя не е за тях.

Освен на всичко – затова им плащат.

И щом дочуят: ох или пък ах,

тогава могат пътя си да хващат.

 

Тогава  идва онзи миг желан.

Не става реч за тях. За господата.

Подаръци във лъскав целофан,

възторзи до безкрай. И тъй нататък.

 

Свободни са и нека да вървят,

където искат (ако още могат).

Защото тази нощ е и за тях -

слугите, от постройката на двора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благородна и състрадателна душа носиш, мила Люси...
    натъжи ме, докосна душата ми...сърдечно.
  • Честито Рождество Христово, приятелю! Радвам се, че се спря, за да оставиш топлинката си! Бъди щастлив, Ангелче!
    ---
    Нина, благодаря ти, мила! Честито Рождество Христово! До нови срещи!
  • Честито Рождество Христово, Люси!
    Поздравявам те за стойностните стихове!
    Весели празници ти желая!
  • Мили момичета, Галя и Ивон - благодаря ви за топлите коментари! Честито Рождество Христово! Нека е мир и любов в сърцата ви!
  • Замислящ стих!Натъжих се!С поздрав и весели празници!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...