Във Празничната нощ ще има дом,
във който за слугите няма отдих.
Те трябва да пристигат със поклон
и всичките заръки да запомнят.
Да наклоняват лекичко глава,
когато господарят нещо казва.
Да имат сръчност, такт и бързина.
Особено са нужни, щом е празник.
Умора ли? Че тя не е за тях.
Освен на всичко – затова им плащат.
И щом дочуят: ох или пък ах,
тогава могат пътя си да хващат.
Тогава идва онзи миг желан.
Не става реч за тях. За господата.
Подаръци във лъскав целофан,
възторзи до безкрай. И тъй нататък.
Свободни са и нека да вървят,
където искат (ако още могат).
Защото тази нощ е и за тях -
слугите, от постройката на двора.
© Людмила Билярска Всички права запазени
натъжи ме, докосна душата ми...сърдечно.