Dec 23, 2010, 8:48 PM

Ще има дом, където...

  Poetry
1.1K 0 9

Във Празничната нощ ще има дом,

във който за слугите няма отдих.

Те трябва да пристигат със поклон

и всичките заръки да запомнят.

 

Да наклоняват лекичко глава,

когато господарят нещо казва.

Да имат сръчност, такт и бързина.

Особено са нужни, щом е празник.

 

Умора ли? Че тя не е за тях.

Освен на всичко – затова им плащат.

И щом дочуят: ох или пък ах,

тогава могат пътя си да хващат.

 

Тогава  идва онзи миг желан.

Не става реч за тях. За господата.

Подаръци във лъскав целофан,

възторзи до безкрай. И тъй нататък.

 

Свободни са и нека да вървят,

където искат (ако още могат).

Защото тази нощ е и за тях -

слугите, от постройката на двора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • благородна и състрадателна душа носиш, мила Люси...
    натъжи ме, докосна душата ми...сърдечно.
  • Честито Рождество Христово, приятелю! Радвам се, че се спря, за да оставиш топлинката си! Бъди щастлив, Ангелче!
    ---
    Нина, благодаря ти, мила! Честито Рождество Христово! До нови срещи!
  • Честито Рождество Христово, Люси!
    Поздравявам те за стойностните стихове!
    Весели празници ти желая!
  • Мили момичета, Галя и Ивон - благодаря ви за топлите коментари! Честито Рождество Христово! Нека е мир и любов в сърцата ви!
  • Замислящ стих!Натъжих се!С поздрав и весели празници!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...