Ако ледът,
по който ходиш, се спука
и започнеш да се давиш,
ще има ли 
някого, на когото му пука,
някой да те извади?
Ръка да подаде
на твоята - цялата ледена.
Ни звук, ни стон да издаде.
Сърце, което е предано.
Ще има ли 
някой да те завие,
дори когато излъчваш
единствено студ?
В прегръдка да те обвие,
да се бори до тебе,
да стисне юмрук?
И да те топли неспирно,
докато ледът се стопи.
До теб да е тихо и мирно,
а после да те сложи да спиш?
Ще има ли
някого тогава, когато 
най-много е нужно на теб?
На въпреки на  студенината,
да те сгрява някой човек.
Когато всичко е правилно,

е лесно да те подкрепят.
Ще има ли, има ли някого
до теб  по трудната пътека?