Заспива кротко къщата
уморена от толкова шум.
ще сънува сладко завръщане,
смях и песен и звън.
Ще сънува думите -
които тихо шептиш.
и оная трапчинка на бузата,
когато глава наклониш
Ще сънува в прозореца залеза
в чийто пурпур горим.
и пътеката мамеща...
Как сърце да разделим?
На две парчета как да стане
небе събрано във едно?
Завържи на трън раздяла,
затвори я в изпратено писмо.
И нека кротко да спи къщата
уморена от толкова шум.
Знам, ще има завръщане
смях и песен и звън
© Слава Костадинова Всички права запазени