ще живея на инат!
Животът се мъчи да ме съсипе,
устройва ми капани, изненади сипе,
прилага ми своите схватки, изневиделица.
Падам, но ставам и в дъжд, и виелица.
Затъвам до гуша в помията, в калта,
но пак се подготвям за новата борба.
Падам по лице, повалена от скръб,
изправям се отново, но падам по гръб.
И точно тогава, с калното лице,
виждам високо луна и небе
Поглеждам различно, със други очи.
Тъжно небе, но обкичено с звезди.
Разплаквам се неистово от безсилен гняв,
че не съм високо и аз като тях,
че не съм горда като Балкан,
че вря в свойта ярост като вулкан,
че няма кой една ръка да ми подаде,
няма кой от блатото да ме изведе.
Удрям с юмруци безсилно в калта,
събрала всичката жлъч на света.
Обичах да имам много приятели,
оказах се богата, но на предатели.
На тях и на живота ще правя на инат,
ще живея на инат в тоя мръсен, гнусен свят.
Ставам и тръгвам да победя,
следвайки своя пътеводна звезда,
изкъпвам се в реката от време и спомени,
стъпвам здраво на земята и пускам свойте корени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
