Ще я видя ли пак тази твоя усмивка?
Тези твои очи, само как ме плениха.
Ще те срещна ли там, нейде из суетата,
на града тъй голям, някъде сред сумрака?
Твойто нежно „Ела” дали ще чуя отново?
Твойта топла ръка ще досегна ли в мрака?
Моя тъжна мечта, моя сладка отрова,
с мен бъди (без тъга) днес, сега и счупи всички окови!
Ще усетя ли нявга твойта силна прегръдка?
Или ти за мене ще си само спомен далечен?
Без кавги и все пак, ще те гледам от рамка.
Без мерси и без яд, ти за мене си... вечен!
А пък нека сме грешни...
© Кат Кат Всички права запазени