Ще ме обикнеш ли...
Ще обикнеш ли бурите в мен...
Само в утрини летни притихвам.
Не разгръщам крилата си в плен
и в саксия, уви, не пониквам.
Аз да дишам в окови не знам.
Мен ме плашат студените котви.
Не душа в мен живее, а плам,
ненавиждащ жаравите кротки.
Аз не нося чадър във дъжда.
Всяка капка по моята кожа
в миг пресъхва, докоснала тя
по плътта разпиления огън.
И се давят във мене реки,
изморени от плаване вече.
Аз съм клада-море може би...
и ще парят вълните ми вечно.
Затова ти не искай от мен
ни да грея, ни бавно да гасна.
Аз руша. И създавам. Вселена -
като нея - прекрасно опасна.
Ако ти ме поискаш, помни,
океан и слънца имам. Имам.
Ти безкрай и небе ми бъди,
аз ще бъда нестихваща сила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
