...ще ме последваш ли, ако изтичам...
Безмълвието паякът наниза,
на паяжина и обви душата.
И любовта ни кърпена е риза.
Издигаме стени от тишината.
И само делникът със нас говори,
до болка делово и прозаично.
От думи са вратите на затвора,
от лудостта ми всичко нетипично.
Обичаш ме и знам, че те обичам,
не търся, вярвай ми, теле под вола...
Ще ме последваш ли, ако изтичам,
под топъл дъжд побъркана... И гола?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
