Прости ми...

Непоканена пристигам...

Просто следвам порива 

на Собствената си Душа...

Незнайно как...

Незнайно и защо...

Пред входа на Твоята Душа

се спирам...

Казват,Случайността не съществува...

Всичко предопределено е-

наричат го Съдба...

Ти,как мислиш?

Съгласен ли си с това?

Ще ме пуснеш ли...

В Душата ти да вляза...

Ще внимавам!

Обещавам!

Ще вляза тихо...

Боса...И на пръсти...

Просто ще се слея с теб...

С Безкрая...

Не се страхувай...

Моля те...

Обещавам!

Няма да те нараня...

С ръка не ще докосна никъде...

и абсолютно нищо...

Не бих си позволила...

Святата обител твоя

точно аз да оскверня...

Бавно и безшумно...

Само с мисъл...

Ще докосвам...

Белезите в твоята Душа...

Ще те лекувам мълчаливо...

С шепот на Любов и Доброта...

И когато стигна там-

в най-тъмното и скрито от света...

твое неприкосновено кътче-

ще спра и Просто ще блестя...

Ще остана...

Само колкото е нужно...

За да излекувам и пречистя...

ТВОЯТ ХРАМ НА ЛЮБОВТА

После тихо ще си тръгна...

Отнасяйки със себе си греха...

Ще ме пуснеш ли...

В Душата ти да вляза...