1.03.2017 г., 23:17

Прераждане

4.1K 36 46

Мълчанието много ми тежи.
Тежат ми всички тайни в папка "други".
Каквото искаш, него ми кажи.
Превръщам се от лампа в... пеперуда.

 

И тихо, много тихичко летя.
Крилете ми пробити са. И мръсни.
(Защо ли най-красивите цветя
преди зората още ги откъсват).

 

Не казвам колко много ме е страх,
но ти ме прегърни поне за малко.
Нали така се прави?
Шепа прах
в очите.
И след края –
отначало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...